Публикации · САМОКОВ

Памет за Васил Чакъров – ЧАК

Разгледайте

На 30 април той щеше да навърши 85 години…

Остави огромна празнота след себе си. Казват че човек е жив, докато има кой да го помни. Семейството му, което го боготвореше, стотиците ученици, минали през строгата му ръка на учител, многото герои на безбройните му шаржове и карикатури, малцината приятели и хилядите ценители на творчеството му – огромно по обем и стойност.

Памет за Васил Чакъров – ЧАК

Момчето от кюстендилското село Багренци остана докрай горд със селския си корен, извор на вдъхновението му. Неговият земляк – Владимир Димитров-Майстора бе олтар, пред който той стъпваше на пръсти, Кочо Щъркелов, богът на акварела, бе връх, към който цял живот се стремеше. От първата си самостоятелна изложба в Кюстендил през 1973 г. до последната, той остана фанатично верен на високите си критерии за изкуството и живота.

Памет за Васил Чакъров – ЧАК

От малката стаичка в „Самоково“ общуваше със света и вселената и в никакъв случай не допусна да се превърне в провинциален творец. Изключителен ерудит. Не познавам друг художник с такива енциклопедични познания за  художници, писатели, поети, и още повече – с радостта да ги споделя. Изтупа от прахта забравените самоковски майстори и ги показа на самоковци, а рубриката му във вестник „Любословие“ и до днес е ненадмината. Превърна жилището си в уникална галерия, където всеки сантиметър бе зает от колекцията му, изстрадана и преживяна от невероятните Цветанка, Росен и Домника. Художник, поет и философ. Само творец от неговата мярка и с неговото изумително чувство за хумор може да отбележи своята  50-та годишнина с… изложба карикатури, сякаш за да ни каже колко е преходно всичко. А за „Рисунките от кашона“ казваше: “Един стадион няма да ми стигне да покажа всичко, което съм нарисувал“.

Памет за Васил Чакъров – ЧАК

Само „Копачки“ да ни беше оставил, стига за цял един живот, да не говорим за  акварелите, пред които ти спира дъхът и между които има истински шедьоври    . Единственият самоковски художник, носител на националната награда „Захарий Зограф“, почетният гражданин на Самоков, в последните дни на живота си сякаш забрави хапливият си език и предпочете мълчанието, с което толкова много ни казваше… Животът му в българското изобразително изкуство ще е дълъг, защото всяка черта, излязла от ръката му, е белязана с ярък талант, мисъл и болка. Благодаря ти, ЧАК, че ме допусна на прага на твоята Светая Светих. Поклон!

Обичаме те!

– Автор: Мирослава Мирчева

Памет за Васил Чакъров – ЧАКПамет за Васил Чакъров – ЧАКПамет за Васил Чакъров – ЧАК

Какво търсите?